"Златна Прага"

Прага е столица  и най-голям град на Чешката република. Населението му възлиза на около 1 218 600 души. Градът е разположен в Полабската равнина, около бреговете на р. Вълтава. Хълмистият релеф придава на града особена живописност. Поради многообразната си архитектура от различни периоди ( барок, рококо, романтизъм, готика и др.), Прага е считан за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи.

Най-древните паметници на града се отасят към Ранното средновековие. На границата на 8 - 9 в. са основани Пражки Хард на хълмовете на левия бряг на
р. Вълтава - бивша резиденция на чешките князе, крале и архиепископи, а също и крепостта Вишеград на десния бряг на реката. Около тях са израснали най-старите средновековни райони на Прага: Храдчани, Старое Место, Мала Страна, Нове Место. Те съставят историческия център на града, наречен
"Златна Прага със стоте кули" - най-богатият в Централна Европа архитектурен комплекс, изпълнен с романски, готически и ренесансови паметници с голяма историческа стойност.

В най-старата част на Прага - Храдчани, се намира резиденцията на президента на републиката. Тук е и най-забелецителното съоражение на чешката готика - катедралата "Св. Вит", замислена като главен храм на Чехия и гробница на кралете.
На юг е разположен районът Мала Страна, съхранил напълно своя средновековен облик. Всяка къща и улица тук изглеждат като старинни музеи.

Карловият мост, построен в готически стил, с великолепна предмостова кула и уникална галерия от барокови скулптури под открито небе, съединява Мала Страна със Старае Место и Ново Место. На Старае Место се намира Тинският храм с часовниковата кула и световноизвестните музикални часовнинци, носещи прозвището "орлите". Един от най-известните елементи от силуета на града е Порохавата Кула и паметника на Ян Хус.
Сред многото известни архитектурни паметници са Карловият университет, един от най-старите в Европа; манастирът "Св. Анежка"; църквата "Мария Снежана" и др.

Тунис - Малкия оазис в голямата Сахара

tunis


Република Тунис е най-малката държава в Северозападна Африка и най-малка от страните,които традиционно се обозначават под наименованието Магреб ("магреб" на арабски език означава мястото,където залязва слънцето).Нос Рас ал-Абиад (Белият нос),който е най-северната точка на континента,е на територията на Тунис.Страната има обща граница с две държави - Алжир и Либия.На север и североизток има 1148 км излаз на Средиземно море.Преобладаващият релеф е равнинно-хълмист.В северната част са разположени най-източните разклонения на Атласките планини.В централната част е районът на солените езера,наречени "шоти",най-голямо от които е Шот ал Джарид.Южен Тунис включва част от пустинята Сахара.
Заради близоста до Южна Европа,земите на Тунис още от древността са обект на инвазии на различни държави - Картаген,Византия,Арабският халифат,Османската империя.Държавата получава независимост от последния си колониален владетел Франция през 1956 г.Днес историческите и археологически паметници по тези земи,топлият климат и великолепните пясъчни плажове привличат милиони туристи от цял свят,избрали Тунис за почивка и екскурзия (5,1 млн.).

Прочети още: Тунис - Малкия оазис в голямата Сахара